September 22 2019 17:16:47
Меню
· Начало
· Екип
· Център
· Професии
· Обучение
· ВУЗК
· Проекти
· За контакти
· Фото галерия
· Търсене
· Статии
· Файлове
· Форум
· Връзки
· Категории новини
· ЧЗВ
· Консултантски офиси
· календар на земеделеца
· За нас
· About us
· Пилотни програми
На линия
· Гости на линия: 1

· Регистрирани на линия: 0

· Общо регистрирани: 16
· Най новите членове: nikswinhowe
Преглед на тема
 Отшечатай темата
как се отглеждат маслини?
admin
#1 Отпечатай темата
Публикувано на 18-11-2009 08:35
Супер Администратор

Публикации: 4
Присъединил се на: 14.10.09

Технология за отглеждане на маслини в Кърджалийска област.

Схеми на засаждане:
- Свободно засаждане - класическата схема на засаждане, зависи от вида на посадъчния материал и подложката, върху която е присаден. При тази схема разстоянията в междуредията и в редовете са по-големи, съответно бройките фиданки в декар са по-малко и добивите са по-ниски.

- Палметно засаждане - това е най-оптималната и предпочитана схема на засаждане. Дърветата се отглеждат на шпалир пред стена или на телена конструкция, имат строго симетрична форма: от средната ос излизат два по два странични клони- или хоризонтално, или под ъгъл 45 градуса, а по тях израстват изключително къси плодни клонки. Влизат по-рано в плододаване, резитбите са по-малко, слънчевите лъчи огряват цялото растение и плодът е по-здрав и по-качествен. За да стои стабилно и за да запази формата си, което ще доведе и до по-лесна беритба, формираното дърво се нуждае от скеле. При тази схема растенията са поддържани от конструкция (дървени колове през 20м и тел), която се прави до една година след засаждането.

- V-U образно засаждане- при този начин на формиране на короната известен още като двураменен храст, от стъблото излизат две тесни удължения. Двете разклонения се отвеждат хоризонтално наляво и надясно, след което се изтеглят нагоре успоредно едно на друго и така в края на първата година оформянето на двете рамена е завършено. Тази схема позволява засаждането на повече бройки в декар, което ще доведе до увеличаване на добивите.

Подложките, с които работим са инвитро произведени, без вируси, подобряващи качеството на плода и максимално увеличаващи добива на продукцията. За разлика от другите подложки (костилковите, които са най-широко застъпени в страна ни), лабораторно създадените не изискват предварително полагане на торове, обработка на почвата - реголване и направа на дълбоки дупки, тъй като кореновата им система няма централен водач, а се развива в близост до повърхността по ширина. Всичко това води до намаляване на първоначалните разходи за създаване на градината.

Резитби:
За да постигнем максимални добиви и качество на плода, не предоставяме развитието на короната изцяло на природата, а насочваме растежа на дървото целенасочено в определени рамки, когато е необходимо чрез различни методи. Един от методите е короната да се оформи изключително чрез резитба до получаване на "работоспособна" корона. Друг метод е дърветата не само да се режат, а да се формират като за целта при младите растения отвесно растящите клони се привеждат в хоризонтална или друга подходяща форма, т.е. да се формират, вместо да се отрежат. Често се случва хаотичната резитба да унищожи най-добрите плодни клони за следващите години, затова са необходими консултации с компетентни агрономи. В зависимост от възрастта и вида на плодното дръвче, времето на рязане е съществен фактор за силата на новото покарване за затваряне на раните, както и за начина, по който дървото ще се справи със студовете и ще реагира на гъбични инфекции.
Освен основните резитби съществуват и резитби за обновяване или подмладяване на дърветата, които се налагат, когато добивите са намалели и почти не растат нови клони.
Маслините са голям източник на витамин Е, имат антиоксидантен ефект, имат полезни активни фито-хранителни компоненти като полифеноли и флавоноиди. Маслините (Olea europaea) са многогодишни вечно-зелени дървета, плодовете на които се преработват за зехтин.
Избор на място:
Маслините се развиват добре в умерения климат, ако зимите са достатъчно хладни (но не по-малко от -5оС) за да предизвикат цъфтеж. Летата трябва да бъдат дълги и горещи, за да узреят плодовете. В зони с висока влага и липса на въздушно течение се появява по-лесно болестта листни петна. Могат да се отглеждат в бедни на хранителни вещества почви, но добре-дренираните (при валежи 400-600 мм/година) и плодородни спомагат за по-добри добиви. При ниско количество валежи до 200 мм/година, е добре да се отглеждат на тераси за задържане на влагата или да се въведе капково напояване.
Схема на засаждане:
В зависимост от системата на обработка на почвата – интензивна или екстензивна. При първата, с добри валежи или напояване, плодородни почви, дърветата се засаждат по-гъсто – може и до 2000-3000 дървета/хектар в зависимост от сорта. Там,където се разчита само на валежи и почвите са бедни, гъстотата на засаждане е по-малка.

Засаждане на дърветата в квадрат или ромб .
• Традиционната схема е когато разстоянията са 7 x 7 m., 6 x 8 m, 8 x 8 m, 10 x 10 m, в зависимост от площта (по-малко от 2000 дървета на хектар).
• Динамична пр която дърветата се засаждат нагъсто при 5 x 6 m, 6 x 6 m, (около 2700-3000 дървета на хектар).

Може да се наложи дълбока оран за унищожаване на плевелите, последвано от дисковане и последна култивация с внасяне с торове. Може да се извършат и почвени анализи, чрез вземане на проби от различни точки и дълбочини (30, 60, 90 cm).
Засаждане на нови дръвчета
В райони с мек климат, се засаждат през Ноември-Декември, а при студен климат Февруари-Март, за да се избегне риска от замръзвания и преди вегетативния цикъл. Дупките се правят ръчно или механично на 60 x 40 cm (ръчно) или 20 x 30 cm (механично) на 5-10см дълбочина.
На дръвчетата са нужни 4 години за пълно плододаване.
Резитби на младите дръвчета
Резитбите са нужни за да се приспособят дръвчета към климатичните условия на мястото, да се балансира добива, да се намали непродуктивния период (някои сортове са с алтернативно плододаване, тоест една година имат плод, на другата нямат), и да се запази почвената влага. Има три вида резитба:
А) Регулярни резитби – да се формира рамката, важно за първите години;
Форма на короната: форма ‘свободна корона’
Едногодишните дървета се режат до 60-80 см над почвената повърхност – целта е да се създадат странични клони около централният клон на 30-60 см от повърхността. В следващите години се правият леки резитби за отстраняване на счупените клони. Оставят се 3-5 главни клона окло централния клон на 20-30 см един от друг. Постепенно придобива сферична форма.
Форма а) свободна корона, б) ниска корона, в) храстовидна корона.
За интензивно производство се използват формировка ниска корона и храстовидна корона. Клоните се оформят ниско до земята до 30-40 см от повърхността на почвата и резитби не се ивършват за около 5-6 години. Храстовидната формировка има и някои предимства като :
- По-ранно плододаване.
- Високи добиви на дка в сравнение с други формировки
- По-ниски разходи за работна ръка поради това, че може да се бере до земната повърхност.
Но и двете формировки имат недостатъци поради усложнената обработка на междуредията.Това може да се избегне с резитба, водеща до формировка подобна на коледно дръвче.
Б) Резитби за плододаване – маслините произвеждат плодове на клоните от миналата година, затова много зелени клони са непродуктивни. Тя се извършва за да засили продуктивните клони, да се формира едновременна продуктивност за по-добро качество, особенно за маслините за консумация. В плодородните почви, с добро наторяване и напояване, маслината се нуждае от по-слаби резитби, защото всички клони се снабдяват адекватно с хранителни вещества. При маслините за консумация, се препоръчва леко подрязване на излишните клони веднага след формиране на малките плодчета. Когато имаме алтернативно плододаване се препоръчва силна резитба на долните буйни клони през зимата предшестваща годината със силно плододаване.
В) Резитби за подновяване – на непродуктивните клони. Маслината може да живее дълго, защото произвежда нови клонки от почти всяко място на дръвчето.

Колко силни трябва да бъдат резитбите?

Това ще зависи до голяма степен от:
• Нивото на валежите през есента и зимата?
• Нивото на добива от предната година?
• Условията на жизненост на клоните преди отпочване на резитбите;
• Крайния продукт (маслини за консумация или за зехтин);
• Гъстотата на дръвчетата в градината.
Резитбите могат да се извършват веднага след беритбите – например за маслините за консумация, те започват през Ноември-Декември за зелените сортове, или Февруари-Март за черните сортове. Общо, те могат да се извършват о есента до ранна пролет, но да се забави в районите с висок риск от късни мразове.
Напояване
Даже при малки нива на поливане, добивите могат да се повишат значително, въпреки , че маслината има малки листа с восъчен налеп за по-малко изпарение. Напояването е важно, когато:
• Валежите в района са недостатъчни;
• Няма достатъчно валежи през зимата, което оставя почвата без влага в критичните периоди през пролетта или есента;
• Почвите са песъчливи или чакълести, с ниска почвена влагозадържаща способност.
Когато има сортове за консумация, или при гъсти насаждения, напояването е почти задължително мероприятие. Тя може да намали и феномена ‘алтернативно плододаване’.

Беритби
Обикновенно се извършва ръчно или механично. Ръчната система се състои от брулене на клоните с дълги пръчки. Плодовете падат на полиетиленови мрежи на земята около дърветата и се събират директно от там. Но могат да се наранят плодовете и младите клонки.
Друг метод е ”естествено падане”, когато се събират от земята след като опадат – практикува се когато дърветата са високи или няма много работна ръка. Но така беритбата може да се увеличи до 3-5 месеца. Това може да се подобри чрез прилагане на ръчни пневматични всмукващи органи, които чрез компресор ‘засмукват’ плодчетата от клоните. Може да се използва и трактор, който с пневматични уреди да разтърси дървото и плодовете да опадат на земята. Това намалява разходие за работна ръка.
Плевели
Използват се познати методи като култииране на почвата в междуредията и вътре в реда, опламеняване в междуредията (но не се препоръчва при млади насаждения), мулчиране и др.
Вредители
Главните насекоми по маслиновите дървета са:
А) Маслинов плодов червей - Bactrocera (Dacus) oleae (Diptera: Tephritidae)
Популацията му се появява през Юни, Юли и Август, но намалява през лятото (при температури над 33оС) и се увеличава през Септември-Октомври, като се наблюдават до 3 поколения годишно. Счита се за най-сериозния неприятел, като възрастните могат да живеят до няколко месеца,и умират при по-ниско от 0 градуса. Повечето възрастни летят около дървото, но могат да се придвижват до 4-10 км дистанция, в зависимост от климатичните условия и наличието на плодове.
Насекомите преживяват зимата като какавида, на няколко сантиметра под почвата и листната маса. В началото на Юни, женската търси активно и снася яйцата си върху първите плодчета. От 10-12 на ден се снасят на ден, обикновенно едно яйце на плодче, и около 200 до 250 през живота на една муха.
Женската пробива маслината с яйцеполагалото и полага яйцата си под кожата на маслината. Безкраката ларва се храни от тъканите на маслината и така я принуждава да падне от дървото.
Продължителността на един жизнен цикъл е от 6 до 7 месеца. Кръстосването на мъжките и женските протича след звуци от мъжките преди залез. Женските произвеждат мултикомпонентен феромон (компонент 1,7-dioxaspiro[5.5]undecane), който привлича мъжките на голямо разстояние. Контролът включва цветни лепливи уловки (McPhail уловка), оптимално време за беритба на маслините, сортиране на маслините след прибиране и биологичен контрол. Инсектициди се употребяват само в конвенционалното отглеждане на маслините.
Други по-важни вредители-насекоми са Euphyllura olivina, Zeuzera pyrina, Aspidiotus nerii, Resseliella oleisuga.
Друг важен неприятел е:
Б) Маслиновият костилков пробивач - Prays oleae (Lepidoptera: Hyponomeutidae).
Има същият произход, както маслината и се развива в Средиземноморските страни и Черноморските страни. Развива се по цветовете, достига до 3 генерации, като първата ларвна генерация живее по цветните бутони, където предизвиква леки повреди. Второто поколение възниква по костилката, което може да предизвика масово опадване на плодовете. Зехтинът от такива плодове може да има лош вкус.
Третото поколение живее на листата и младите клон. Ларвите са миниращи молци, които се виват в копринена ролка, която се намира под листата или дървесината (кората). Пеперудите излитат най-рано през Март, увеличавайки се през Април и завършвайки през Май. Обикновено през деня са неактивни, но се активизират през тъмните фази на денонощието.
Климатичните условия се оказват съществени – яйцата и младите ларви са чувствителни към ниска въздушна влага (по-малко от 60%) – яйцата изсъхват, независимо от температурата. Новите ларви не оживяват при температури над 30°C.
Контролът на P. oleae може да се извършва с биологични инсектициди базирани на Bacillus thuringiensis (e.g. Thuricide, Bactospeine). Може да се напръска срещу 2-рото поколение със селективни инсектициди като трифлумурон (Алсистин) и тефлубензурон (Номолт), използвани в интегрираната растителна защита за подтискане на хитиновия растеж на насекомите.

Болести
Най-важните болести по маслината са вертицилиум, бактериоза, листни петна и мумифициране на плодовете.

А) Вертицилиум
Среща се почти във всички страни и се причинява от гъбата (Verticillium dahliae). Гъбата мое да преживее в почвата с години в засегнати тъкани на растения или склероции. Тя се разпространява по време на почвообработки, поливане и замърсени сечива. Симптомите са завяхване на листата по средата на вегетативния сезон, после може да се засегне и цялото дърво и да изсъхне. Предпазните мерки включват избягване на засаждането на млади маслинови дръвчета на площи,на които сасе отглеждали дълги години чувствителни на вертицилиум растения като памук, патладжан,пипер, домати или картофи. Може да се използва фумигация на почвата, соларизация (поливане с вода и покриване с полиетилен за няколко дни на слънце), наводняване на площите през вегетационния сезон, отглеждане на покривни треви за няколко години и др. Могат да се подберат и устойчиви сортове (ако съществуват разсадници за това) – сорта Асколано е отчетен като устойчив.

Б) Бактериоза
Това е единствената бактериална болест по маслините и се причинява от бактерията Pseudomonas syringae pv savastanoi. Върху първичните и вторични разклонения на клоните се образуват възли с неправилна форма. Тя се разпространява чрез неправилните операции при беритбата на маслините, като има различни щамове от бактерията, които засягат различни части на дървото (главно по-старата дървесина).
Обикновенно мерките за контрол са превантивни – резитби и унищожаване на засегнатата дървесина, беритби, които не повреждат клонките, пръскане с медни фунгициди (бордолезов разтвор при био-земеделието), покриване на раните след резитби чрез обливане с бордолезов разтвор, и др.

В) Листни петна

Причинява се от гъбата Cycloconium oleaginum, която се открива в Средиземноморскаа област и Калифорния. Тя е патогенна само към култивираните дръвчета. Зони с висока влажност са много чувствителни на зараза. Конидиите обаче не се запазват по време на летните месеци (с висока температура). Тяхното разпространение е главно с дъждовете (за да има влага) – по листата се появяват хлоротични (бледо-жълти) петна. Долната страна на някои листа се обезцветява иможе да се покрие с черен прах;после листата окапват; плодчетата могат да се покрият с малки кафяв петънца и да не узреят дружно.
Инфекцията се развива между Ноември и Февруари, и не се виждат никакви забележими признаци до ранна пролет, а след това идват малките кафяви петънца (за няколко седмици) – на този етап има най-голямо количество дъждове и влага.
Мерките за борба включват културални практики – селективни резитби за просветляване и намаляване на влажността в короната), и третиране със защитни фунгициди като Бордолезов разтвор в началото на есента преди първата инфекция или през ранна пролет. Високо-чувствителни сортове към листните петна да се избягват – като Manzanilla, Frantoio, Arbequina, Moroccan Picholine.

Г) Мумифициране на плодове

Причинява се от гъбата Gleosporium olivarum. Тя може да проникне през кожата на плодовете – засегнатите плодове показват кафеникави кръгли петна, които се разширяват постепенно. Тя се появява в края на плодовете, където водата остава след дъжд или роса. Разпространението става с дъждовете, като инфекцията може да се запази до 1 година в мумифицираните плодове дори при ниски температури.
Заболяването е характерно за Средиземноморските страни, като първите атаки се появяват през Септември, когато плодовете са все още зелени. Комбинацията от дъжд и висока относителна влажност стимулират разпространението на гъбите, което довежда до опадване на маслините и получаване на горчив вкус на зехтина.
Използват се превантивни методи на борба като третиране с фунгициди в началото на Септември преди дъждовния период, като то може да се повтори по-късно ако се появи вторична зараза.
Редактирано от admin на 07-12-2009 20:50
 
Прехвърли се във форум:
Вход
Потребител

Парола



Не сте регистрирани?
Натиснете тук за регистрация.

Забравена парола?
Натиснете тук за нова.
Страницата се зареди за 0.02 секунди 433,008 уникални посещения